На 1 юни 2010 г. влиза в сила пълната забрана за тютюнопушене на общесвени места.

Според последните данни България е на трето място по брой на пушачите в Европа, като към цигарите редовно посягат 52.4 % от мъжете и 38.1 % от жените. За последните 50 години делът на пушачите е нараснал от 13.7 % през 1952 година, на 31.1 % през 1985 година, за да достигне 30.5% през 2001 година.

Тютюнопушенето се упражнява предимно в закрити помещения и по този начин вреди не само на активните пушачи, но и на непушещите. Тяхното право на зона, свободна от тютюнев дим, се защитава с приемането на промените в Закона за здравето.

На 1 юни 2010 г. влиза в сила пълна забрана за тютюнопушене на общесвени места. Така реши Народното събрание след множество дебати и отлагания, приемайки законодателните поправки. Промените, които предвижда закона забраняват тютюнопушенето в ресторанти, барове, дискотеки, обществени и административни сгради в това число и на работното място. Целта на нанесените в Закона за здравето поправки е, да се предпазят непушачите, като им се осигури среда без тютюнев дим. След влизане в сила на забраните пушачите ще могат да упражняват своя навик само на улицата и вкъщи. Временно работодателите ще могат да запазят специалните стаи за тази цел, но само ако те не се ползват като работни помещения.

Ограниченията вече са въведени в повечето европейски страни, въпреки че няма обща директива на ЕС, която да ги налага. Първият опит за забраната на тютюнопушенето на обшествени месста в Българияможе да бъде окачествен като неуспешен (2007 г). При внасянето му за гласуване с плана за борба с тютюнопушенето преди близо две години в правителството предложението не беше прието.

В България в момента действа частична забрана за тютюнопушене, която предвижда пълназ забрана за пушене в закритите публични места (като училища, детски градини и университети, културни учреждения), интернет клубове, градския транспорт, работните помещения и обектите за производство и търговия с храни, но предвижда възможност за пушене в заваденията. Там се предвижда разделяне на местата в ресторантите и кафенетата или обособяване на разделена територия на местата за пушачи и непушачи.

Законодателството изисква в обособената зона за пушачи броят на местата да не надвишава половината от общия брой места на заведението. Практиката показва, че прилагането на това ограничение не се спазва и сектора за непушачи е или твърде ограничен или фиктивен само колкото да се имитира спазване на законодателните изисквания.

Резултатът особено в зимните месеци е преобладаваща задимена среда и масово неспазване на правото на непушачите на свободни от тютюнев дим места. Въпреки предвидените глоби за нарушение на забраната до момента се спазват предимно условно разделяне на местата за пушачи и непушачи в заведенията. Опитът на асоциацията показва, че потребителите не са достатъчно активни, когато трябва да се оплачат за нарушаване на забраната за тютюнопушене. Сигналите до контролните органи са малко, а една от причините е, че хората не знаят до кого да адресират жалбата си.

Досега в различните държави опитите за прилагане на забрана за пушене на обществени места имат променлив успех. Докато в някои държави от ЕС като Англия и Германия такава забрана вече функционира активно от доста време, в близките до нас Гърция и Турция този процес среща голям обществен отпор.